Следващата среща от поредицата ни в подкрепа на младите автори носи усещането за традиционни родопски гайди, ребуси и щипка романтизъм. Добавят известна етно мистика, напълно подходяща за човека, седящ срещу журналистическия ми тефтер.
Тя е О. Б. Х., авторка на поредицата „Куклен театър“, която днес дебютира на родния пазар. В нея живеят мечтател и реалист, редуващи се да излязат на повърхността спрямо ситуацията. Предпочита да даде на читателите частичка от душата си в книгата, а информацията за себе си като личност да остави за по-късен етап.
Когато следва журналистика в Софийския университет, един от преподавателите ѝ я съветва да се насочи към творческото писане, защото е родена за писател. Животът я грабва, но окуражителните думи остават в нея като зрънце, готово да покълне всеки момент.
Събира куража да изпълни мечтата си в края на двадесетте си години и започва да пише истории в онлайн платформата Wattpad. Днес на книжния пазар се появи „Счупената кукла“ - първото парче от личния ѝ пъзел.
Повече за нея, може да прочетете в интервюто.
Ерика Милева
Поздравления за предстоящото издаване на книгата! По доста интересен начин вплиташ мистиката с реалността.
Благодаря ти!
Може ли да говорим на „ти“?
Разбира се, даже бих се радвала.
Как започна да пишеш? Какво те подтикна към това всъщност?
Започнах да пиша в труден за мен период. Използвах книгата като малко бягство от реалността. Опитах се да трансформирам емоциите си от негативната гама в нещо красиво. Не знам доколко се е получило, но на мен определено ми олекваше, така че продължих. С всяка следваща страница свалях поне по един тон битовизми от раменете си, а това, че книгите допаднаха на част от читателите в Wattpad, в началото приемах като бонус. След време повярвах, че може би историите ми биха помогнали и на други хора. Дали с емоция или чрез скрито послание, бих се радвала ако съм направила нечий ден по-добър.
Как се роди идеята за „Счупената кукла“ и за самата поредицата, от която е част?
Идеята за самата поредица дойде спонтанно в телефонен разговор между мен и прототипа на една от главните героини в книгата. Всъщност бях планирала сюжетът да се развие по коренно различен начин, но в процеса на писане, историята някак сама реши да направи завой. Седнах и преосмислих какво държа да има в нея, защото нещата бяха някак несъвместими и щях да я пренаситя или още по-лошо, да я претупам. Така от самостоятелен роман стана четирилогия. Исках да покажа, че традициите са нещо прекрасно и са абсолютно съвместими с новото време, ако мога така да се изразя. Действието във всяка книга от тетралогията се развива в различна държава и показва местния фолклор, съчетан с мистерии и доза романтика, защото за мен е безумно важно да помним началото си.
Някои от героите в книгата са базирани на истински лица. Разкажи ни малко повече за тях и какво те привлече в образите им.
Наистина държах да бъда единствено разказвач, а не участник в сюжета, за това се опитах да измисля какви бих искала да бъдат главните действащи лица в него. Седнах пред белия лист и пишейки скелета на историята, мозъкът ми визуализираше конкретни лица към съответния герой. Уважавам правото на лична неприкосновеност, така че нито един от образите не е базиран напълно върху някого. Тук не става дума за мемоари, а за частично заемане на конкретни качества от характера на прототипа, който е вдъхновил образа. Използвах онези части от същността им, които ме карат да се радвам, че са в живота ми. Тези момичета са смели, лоялни и толкова истински, че ме накараха да ги обикна дори повече. Това беше и една от основните ползи на "Счупената кукла" всъщност, помогна ми да осъзная, че животът ме е срещнал с прекрасни хора. И все пак в историята има предимно измислени герои и събития, а реалните случки в цялата книга са точно три, но променени почти до неузнаваемост.
В историята са преплетени реални кътчета в България, съчетани с красиви истории, фолклорни мотиви и вълшебни същества. Каква е границата между истина и авторско въображение в книгата и защо се спря върху тях?
Най-точният отговор би бил, че границата е силно размита. Ако става дума за локации, то те са предимно реални, а обичаите в книгата стъпват на нашите, макар че съм ги развивала в полза на историята. Аз съм мечтател по натура и за мен не е нужно всяко нещо да има само едно ясно обособено обяснение. Ще ми се да вярвам, че има нещо мистично около нас, което по някакъв начин ни навигира или ни помага да вземем правилните решения в различни ситуации. Дали ще го наречем съдба или ще кажем, че е мистика, за мен това би било единствено семантика. Обожавам обичаите и природата ни, така че съм се облягала на тях, но не претендирам за достоверност. Вплитала съм доста авторова измислица, макар че се старах да не накърня достойнството на нито едно място или човек и държа да подчертая, че всички намекнати исторически събития в книгата са измислени.
Пишеш под псевдоним и все още не си готова да се представиш пред широката аудитория, за това нека читателите ни разберат повече за теб, говорейки чрез книги. Ще ти задам 5 кратки въпроса, а ти трябва да отговориш само със заглавието и автора на произведението, което покрива критерия. Съгласна ли си?
Добре.
⁃ Книга, която те кара да настръхваш е?
„Хладнокръвно“ на Труман Капоти.
⁃ Книга, чийто край те е докарвала до сълзи?
„Споделен живот“ на Джоди Пико.
⁃ Книга, чийто край те е карал ада се усмихваш?
Първата половина на „Чуждоземец“ от Диана Габалдън.
⁃ Книга, която не можеш да спреш да четеш?
„Оцеляване“ на Мия Шеридън.
⁃ Книга, която е вечна?
Отново „Хладнокръвно“ на Труман Капоти.
Вълнението ти е очевидно и дори заразително. Докъде е стигнал процесът по издаването на книгата и кога да я очакваме?
Така е, вълнувам се страшно много и на моменти имам чувството, че емоциите ме опияняват. Понякога усещам, че съм се усмихнала широко чак когато някой ме погледне странно. „Счупената кукла“ вече е налична в онлайн книжарницата на Книги.ею. Пети юни е изключително важен за мен и в личен план. Много съм благодарна на Георги Лилицов от Фаст Принт, с който работя, че уважи желанието ми книгата да излезе точно на тази дата, въпреки изключително краткия срок, с който разполагаше.
И за финал какво би казала на всички, които искат да сбъднат мечтата си, но нещо ги спира да го направят?
Бих им казала, че първият скок винаги е труден, но наистина си заслужава. Страхът от провал е предимно в главите ни, но дори и да не успеем от първия път, при втория или третия ще имаме достатъчно опит, за да се справим. Страхът ми е много познат. Преди да се реша да издам книгата се лутах между хиляда несигурности, но накрая си казах, че ще дам всичко от себе си, пък да става каквото трябва. А когато постигнеш мечтата си, чувството е неописуемо. Пожелавам го на всички от сърце!
Повече за О. Б. Х. може да намерите във Facebook:
https://www.facebook.com/%D0%9E-%D0%91-%D0%A5-107995941432627/?ref=pages_you_manage
Instagram:
https://instagram.com/author.o.b.x?utm_medium=copy_link
Goodreads:
https://www.goodreads.com/author/show/21495691.O_X_
Линк към книгата в онлайн библиотеката.
http://xn--c1ajbfp.xn--e1a4c/заглавия/о-б-х-счупената-кукла