Изкуство по време на Пандемия, или подготовка за един снимачен ден
В хладния есенен ден в едно уютно ‘грънчарско’ ателие някъде в Люлин 10,
Зад маски, в Споделеното пространство творят:
- студентката Милена, дипломант бакалавар в специалност керамика на НХА, която създава пластика по техниката ‚ фуршове“ Най-старата техника за работа с глина, от зората на човешката цивилизация;
- магистъра по керамика Ягодинка, преподавател в детска школа, за която работата с този магически материал - глината, е не само най-доброто средство за развитие на фина моторика при децата, но и възможност за приобщаването им към това изкуство;
- икономистката Боряна, отдадена на хобито си, която тук, под майсторското ръководство на домакина, дипломанта магистър по керамика в НХА Захари, до толкова е усвоила уменията на опитен‘ грънчар‘, че вече успешно го замества в обучение и демонстрации пред деца;
И накрая - домакинът, Захари, чиито творчески път е белязан от голямата му пристрастеност , граничеща с любов, към Бусинската керамична школа.
Четирима отдадени на керамиката талантливи творци, ваят, всеки според личното си усещане за магията на глината, своите образци на съвременното керамично изкуство., белязано от романтиката на традицията.
Това са героите на втория епизод на документалния филм ‘ Традициите срещат Бъдещето, епизод втори’, в който търсим отговори на въпросите има ли бъдеще за традиционното и съвременното керамично изкуство в България и, в чии ръце е то.
В Ателието на Захари, където отскоро се настанила и Ягодинка, за да си поделят разходите в трудното за оцеляване време на Пандемията, намираме Отговори, които ни зареждат с оптимизъм. Тези талантливи млади хора, не само създават своето изкуство, но предават уменията си на деца и младежи. Не само не се предават, но търсят решения и предлагат мерки, ‘но не като тези от държавните институции, които пренебрежително подминават най-малките’ , както огорчено споделя Ягодинка.
Намерихме своите герои. Със сигурност има още като тях...
Камера работи.....